МЪЛЧАНИЕ

Мълчание. Избухващо мълчание. Изпепеляваща гробовна тишина. И нито звук ни дума - наказание за премиерната ми суета. Суетност да. За себе си поисках. Не беше много - само поглед мил с две думи нежни. Толкова ми липсват за тях луната даже бих свалил. Пред теб стоях. И молех за надежда за мъничко човешка топлина. Ала поисках много. Да така изглежда по мълчаливата студенина. Какво по-малко от това да искам? Какво по-малко от една ръка която във ръка да стискам за да не чувствам тази самота? А имах нужда. Нужда от подкрепа във този миг без смисъл за борба и тази мисъл явно тъй нелепа ръката ми протегна от ръба. Прости ми мила! Знам. Не е присъщо за хляб да моли старият хлебар. Не бягам не. Отново съм си в къщи. Една бутилка водя за другар. Автор: Облак oblaketabg10.com,